Розово

Колко ми е розово: розово небето, розови са дупките, розов е градът. С розовите лещи съм гражданин на път.

Клише

Идва китна пролет. Римувам я с полет на първите птички. Тях – с млади тревички. Идва жарко лято. Римувам го […]

Броят се пилците наесен, а след това отлитат, към южните земи понесени. Нас даже и не питат. Ей, ги: на […]

Посвещава се на героите от Първа и Трета българска армии, които в началото на Първата Балканска война само за два […]

Намираш си обява чудна с позиция за хора будни, с възможности за бърз растеж, в екип на учена младеж и […]

Във социалната ни мрежа си живея ден след ден. Бързам да се отбележа сутрин с „копи-пейст“ рефрен. Тук се адна […]

Малката походна сергия се появи на спирката в края на лятото. Сгъваема масичка, върху която бяха наредени разноцветни гривни и […]

Сънувам те като усмивка в мрака – вълшебна, нежна и неуловима; усещам топлината на дъха ти и устните, които шепнат […]