Острие

9

Когато разбра, че Лон се готви да унищожи екипажа на звездолета, полковник Демил се почувства изигран. Професорът го бе вкарал в интригите на мръсна игра, чиито правила диктуваше само той. Идеята от самото начало бе подозрителна, но Паул не можа да откаже на стария си приятел. Още повече при обещание, че когато завърши изследванията си, ще коригира биоелектрониката на борда с курс към Земята. Полковникът беше човек на честта, син на потомствени астронавти и не можеше да проумее корените на егоизма и злото; винаги се беше борил срещу тях. „Нима на стари години ще опетня името си?” питаше се той, докато Лон му обясняваше кое налага ликвидирането на екипажа. Без да го изслуша, Паул Демил се запъти към космодрума на орбиталния отдел, където се разпореди за едноместен контролер.
От момента, в който разбра, че на борда на звездолета се намира Лори Колд, единствената мисъл на професор Ройд бе как да предотврати скандала, който би да избухнал ако тя проговореше. Нетърпеливо надничаше в контролната зала, но оттам докладваха обезпокоителни факти: въпреки че интензитетът на лъчите бе преминал долната критична граница и непрекъснато се покачваше, в нито един от пристигащите информационни потоци не бе настъпил пик. На звездолета всички бяха все още живи.
Ройд се замисли. Каквито и да бяха навигационните им познания, нито Зоман, нито Лори можеха да се справят с управлението на кораба. А непрекъснатото избледняване на потоците информация говореше за пространствено отместване.
Не можеше да знае, че натъпканият със стимуланти и отрезвители Мат Елч с готовност бе заел мястото си в кабината за управление и много скоро щеше да изведе звездолета от обсега на активатора.